Безумни бюрократични изисквания гонят чуждестранните студенти
Да започнат диалози за облекчение на процедурите за банкет на задгранични студенти у нас с цел България да стане още по-конкурентна на другите страни , при все по-влошаващата се вътрешна демографска картина. За това упорстват от Съвета на ректорите, става ясно от отговори на въпроси на " Сега ".
Още при показване на концепцията си развиване на висшето обучение, преди да бъде определен за, акад. Лъчезар Трайков приказва за потребността политиката да се " обърне " - вместо да финансираме образование в чужбина на най-талантливите ни студенти, каквато имаше (за фонд " Стамболов " ), да инвестираме в нашия имидж на открито, с цел да привличаме повече непознати студенти у нас.
" Т емата за привличането на задгранични студенти у нас би трябвало все по-активно да се дискутира с всяко последващо държавно управление, с цел да не се стигне до затварянето на университети, което ще утежни още повече районните диспропорции и демографски проблеми в страната ", разяснява той пред " Сега ". По думите му става дума за задграничните студенти не от Европейски Съюз, които се одобряват по реда, важащ за българските жители, а за тези от трети страни.
" Проблемите са доста. Ако в другите страни оформянето на документите лишава от 2 до 4 седмици, у нас от време на време не стигат и 4 месеца и студентите се отхвърлят ", разяснява за " Сега " доцент Тодор Радев, ректор на Висшето учебно заведение по мениджмънт. По думите му има ужасно доста непотребна документи, която се изисква от студентите - дипломите им да вземем за пример би трябвало да бъдат преведени на български език, включително и тези, които са британски. " Има студенти от Индия, Пакистан, които си имат дипломи на британски език и няма смисъл да се превеждат на български. Ненужна тежест е и условието те да показват писмо от личното си учебно заведение, което да удостовери, че съответната диплома разрешава на студента да учи в България. Издаването на виза D за образование у нас пък лишава извънредно доста време, а цялата процедура би могла да бъде свършена за много по-кратко, тъй като задграничните студенти у нас са доста малко - под 8-9 хиляди души ", споделя доцент Радев, по думите на който даже в Киргистан издават вече електронни визи за задграничните си студенти.
Той неведнъж е поставял въпроса пред другите екипи в министерството на образованието, само че отговорът все е бил: " Така е записано в Наредбата ". По думите му казусът е сложен и зависи от синхронната работа на няколко институции, включително на Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. " Посолствата ни в страните, от които бихме могли да притеглим студенти, са прекомерно малко. Самите младежи, с цел да аплайват, би трябвало да пропътуват хиляди километри до съответните посолства, и то по няколко пъти, с цел да оформят документите си ", показва той, давайки образец с Кипър, който също няма доста посолства по света, само че разчита на почетните си консули, които имат печати за виза D.
" Университетите не могат сами да се оправят с тази задача. Нужна е единна национална тактика за привличане на задгранични студенти, тъй като тук става дума за работа с посолства, аташета и така нататък ", разясняват преподаватели. Ако въпросът се реши, България ще има сериозен плюс както в икономическо, по този начин и в демографско отношение ", споделя и доцент Радев. Той цитира проучване, съгласно което даже единствено 3-ма от 100 задгранични студенти, учили на държавна прехрана в дадена страна, да останат да живеят и работят в нея, те изплащат разноските и за останалите.
Припомняме, че през юни т.г. бяха признати промени в наредбата за държавните условия за приемане на студенти във вузовете, улесняващи приема на чуждестранни студенти. Тогава да вземем за пример отпадна условието за показване на здравно удостоверение при кандидатстване в български университет, което затрудняваше чуждестранните претенденти, така като документът трябваше да е подготвен месец преди датата на кандидатстване и да се завери от съответните органи в непознатата страна. Тези ремонти обаче изглеждат недостатъчни на фона на сериозните ограничавания в приема на студенти от трети страни у нас.
Топ
Медицината несъмнено е направлението, в което страната ни образова най-много чуждестранни студенти, които я избират поради качеството и конкурентните такси. на университетите за 2022 година отбеляза повишаване на техния дял - в случай че през 2013 година те са били 4%, то през 2021 година делът им повишава до над 8%. Най-много задгранични студенти учат у нас медицина (58%), стоматология (43%) и ветеринарна медицина (31%). В още три професионални посоки те надвишават 10% от броя на настоящите студенти - фармация (12%), превоз, мореплаване и авиация (12%) и музикално и танцово изкуство (12%).
Онлайн
Според ръководителя на Съвета на ректорите сред най-належащите проблеми за вузовете т.г. е този с цените на енергоносителите, поради наближаващия отоплителен сезон. " Публичноправните институции, каквито са и университетите, не подлежат на отплата от страна на страната за нарасналите цени на електричеството и топлоенергията, където цените скочиха в пъти. По този метод заложените в бюджетите им средства стават извънредно незадоволителни за покриване на тези разноски, което слага под заплаха естественото протичане на образователния развой в зимните месеци ", споделя акад. Трайков. Из университетските среди към този момент се носят клюки за минаване към онлайн образование, в случай че сметките се окажат непостижими. По информация на " Сега " някои ректори към този момент са съобщили на студентите си, къде на смешка, къде на истина, да се готвят за вероятно превключване към отдалечени лекции.
Още при показване на концепцията си развиване на висшето обучение, преди да бъде определен за, акад. Лъчезар Трайков приказва за потребността политиката да се " обърне " - вместо да финансираме образование в чужбина на най-талантливите ни студенти, каквато имаше (за фонд " Стамболов " ), да инвестираме в нашия имидж на открито, с цел да привличаме повече непознати студенти у нас.
" Т емата за привличането на задгранични студенти у нас би трябвало все по-активно да се дискутира с всяко последващо държавно управление, с цел да не се стигне до затварянето на университети, което ще утежни още повече районните диспропорции и демографски проблеми в страната ", разяснява той пред " Сега ". По думите му става дума за задграничните студенти не от Европейски Съюз, които се одобряват по реда, важащ за българските жители, а за тези от трети страни.
" Проблемите са доста. Ако в другите страни оформянето на документите лишава от 2 до 4 седмици, у нас от време на време не стигат и 4 месеца и студентите се отхвърлят ", разяснява за " Сега " доцент Тодор Радев, ректор на Висшето учебно заведение по мениджмънт. По думите му има ужасно доста непотребна документи, която се изисква от студентите - дипломите им да вземем за пример би трябвало да бъдат преведени на български език, включително и тези, които са британски. " Има студенти от Индия, Пакистан, които си имат дипломи на британски език и няма смисъл да се превеждат на български. Ненужна тежест е и условието те да показват писмо от личното си учебно заведение, което да удостовери, че съответната диплома разрешава на студента да учи в България. Издаването на виза D за образование у нас пък лишава извънредно доста време, а цялата процедура би могла да бъде свършена за много по-кратко, тъй като задграничните студенти у нас са доста малко - под 8-9 хиляди души ", споделя доцент Радев, по думите на който даже в Киргистан издават вече електронни визи за задграничните си студенти.
Той неведнъж е поставял въпроса пред другите екипи в министерството на образованието, само че отговорът все е бил: " Така е записано в Наредбата ". По думите му казусът е сложен и зависи от синхронната работа на няколко институции, включително на Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. " Посолствата ни в страните, от които бихме могли да притеглим студенти, са прекомерно малко. Самите младежи, с цел да аплайват, би трябвало да пропътуват хиляди километри до съответните посолства, и то по няколко пъти, с цел да оформят документите си ", показва той, давайки образец с Кипър, който също няма доста посолства по света, само че разчита на почетните си консули, които имат печати за виза D.
" Университетите не могат сами да се оправят с тази задача. Нужна е единна национална тактика за привличане на задгранични студенти, тъй като тук става дума за работа с посолства, аташета и така нататък ", разясняват преподаватели. Ако въпросът се реши, България ще има сериозен плюс както в икономическо, по този начин и в демографско отношение ", споделя и доцент Радев. Той цитира проучване, съгласно което даже единствено 3-ма от 100 задгранични студенти, учили на държавна прехрана в дадена страна, да останат да живеят и работят в нея, те изплащат разноските и за останалите.
Припомняме, че през юни т.г. бяха признати промени в наредбата за държавните условия за приемане на студенти във вузовете, улесняващи приема на чуждестранни студенти. Тогава да вземем за пример отпадна условието за показване на здравно удостоверение при кандидатстване в български университет, което затрудняваше чуждестранните претенденти, така като документът трябваше да е подготвен месец преди датата на кандидатстване и да се завери от съответните органи в непознатата страна. Тези ремонти обаче изглеждат недостатъчни на фона на сериозните ограничавания в приема на студенти от трети страни у нас.
Топ
Медицината несъмнено е направлението, в което страната ни образова най-много чуждестранни студенти, които я избират поради качеството и конкурентните такси. на университетите за 2022 година отбеляза повишаване на техния дял - в случай че през 2013 година те са били 4%, то през 2021 година делът им повишава до над 8%. Най-много задгранични студенти учат у нас медицина (58%), стоматология (43%) и ветеринарна медицина (31%). В още три професионални посоки те надвишават 10% от броя на настоящите студенти - фармация (12%), превоз, мореплаване и авиация (12%) и музикално и танцово изкуство (12%).
Онлайн
Според ръководителя на Съвета на ректорите сред най-належащите проблеми за вузовете т.г. е този с цените на енергоносителите, поради наближаващия отоплителен сезон. " Публичноправните институции, каквито са и университетите, не подлежат на отплата от страна на страната за нарасналите цени на електричеството и топлоенергията, където цените скочиха в пъти. По този метод заложените в бюджетите им средства стават извънредно незадоволителни за покриване на тези разноски, което слага под заплаха естественото протичане на образователния развой в зимните месеци ", споделя акад. Трайков. Из университетските среди към този момент се носят клюки за минаване към онлайн образование, в случай че сметките се окажат непостижими. По информация на " Сега " някои ректори към този момент са съобщили на студентите си, къде на смешка, къде на истина, да се готвят за вероятно превключване към отдалечени лекции.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ